Does anti-European rhetoric offer alternatives to European democracy?

At 19:00 EET on Wednesday the 8th February 2017, The Red House held a debate on the impact of anti-European rhetoric on European democracy, asking how we should respond to such ideas and what alternatives they have to offer.

This debate has now taken place, but an English-language highlights video of the discussion will be produced and appear on this page in the near future. To find out about the availability of the recording of this and other Time to Talk debates, you can follow us on Twitter and/or Facebook, where we keep our followers up-to-date on all new material.

Topic / Speakers / Location / Recording / Debate series

460website

About the debate:

Following the British referendum to leave the European Union, the crisis in Brussels has taken on new dimensions. Centrifugal tendencies are coming to the fore across the continent and the coming elections in France, Germany and the Netherlands are emerging as fields of tension between nationalist-populists and supporters of the European political project.

One factor behind the current strength of right-wing populist alternatives in Europe is the phenomenon of alternative media and foreign support for parties opposed to the EU. The French Front National, for example, has received considerable Russian funding for its campaigns [1] and concerns are spreading about alternative media outlets and the actions of Russian media in EU states. With its sizeable Russian minority [2], Russian media outlets are particularly active in Germany [3] and, in January 2016, such outlets (and the Russian foreign minister, Sergei Lavrov [4]) blew up a falsified rape claim, using Angela Merkel’s migration policies to put pressure on the German chancellor [5]. Similarly, the Czech Republic has recently moved to set up an agency to combat “fake news” in the face of what it sees as a significant rise in Russian propaganda in the country [6], with research suggesting increased activity throughout a number of diverse mediums [7].

It is against this background that, on the 23rd November 2016, a majority of MEPs in the European Parliament approved a resolution which “Recognises that the Russian Government is aggressively employing a wide range of tools and instruments…to challenge democratic values, divide Europe, gather domestic support and create the perception of failed states in the EU’s eastern neighbourhood”. This report “stresses that Russia invests relevant financial resources in its disinformation and propaganda instruments engaged either directly by the state or through Kremlin-controlled companies and organisations…” and “…underlines that…the Kremlin is funding political parties and other organisations within the EU with the intent of undermining political cohesion…” [8].

However, Russia is not deemed to be the only threat, with the actions of Islamist groups also a matter of considerable concern. The same resolution, therefore, “Underlines that Islamist terrorist organisations, especially ISIL/Daesh and Al-Qaeda, are engaged in active disinformation campaigns with the aim of undermining European values and interests” and “highlights in this regard the importance of a specific strategy to counter Islamist anti-EU propaganda and disinformation” [9].

In the light of current political events and the findings of the European Parliament, this debate therefore asked whether European democracy is strong enough to resist anti-European propaganda? Should, besides strengthening Europe’s physical borders to restrict the movement of refugees, the European Union look to constrain the flow of anti-European rhetoric and disinformation? Or, on the contrary, should anti-European ideas be allowed to circulate freely within the European space and be met with common sense arguments and debates?

Is perhaps European democracy’s main strength also its weakness, do the conditions of democracy themselves create a breeding ground for critics and comments which foreshadow the destruction of its institutions?

Moreover, is anti-European rhetoric capable of creating alternatives to the current democratic processes in EU member states and, if so, what would those alternatives look like?

Speakers:

Angel Dzhambazki is a Bulgarian politician who currently represents the Bulgarian National Movement in Brussels as a member of the European Parliament for the European Conservatives and Reformists Group.

Tom Junes is a historian and a member of the Human and Social Studies Foundation in Sofia, where he is currently a visiting fellow at the Centre for Advanced Study. His specialist research areas are youth movements of Eastern Europe’s recent past.

Vladimir Shopov is an author, researcher and consultant with a history of advising governments on European matters. He currently lectures at the New Bulgarian University and the Diplomatic Institute of the Bulgarian Foreign Ministry.

Recording:

An English-language highlights video of the evening will be edited and uploaded to this page post-event. To find out about the availability of the recording of this and other Time to Talk debates, you can follow us on Twitter and/or Facebook, where we keep our followers up-to-date on all new material.

Debate series:

This debate was organised with the support of the European Parliament within the framework of the Debating nEPwork project. under the title Democracy in the EU: limits, tools and alternatives. The Debating nEPwork project has been organised by the Time to Talk member The Red House Centre (Sofia) and takes place with the support and local efforts of the further Time to Talk institutions Depo (Istanbul) and Kultura Liberalna (Warsaw).
EP logo CMYK_EN

 

Предлага ли антиевропейската реторика алтернативи на европейската демокрация?

8. февруари (сряда) 2017, 19:00. Червена залаЧервената къща. На български език и с превод. Вход свободен

Дебат / Лица / Местоположение / Серия

460website

Дебат:

Кризата в ЕС след като британците избраха на референдум да излязат от съюза има различни измерения. Центробежните тенденции набират сила пред евроцентричните, а изборите във Франция и Германия се очертават като поредното поле на напрежение между национал-популисти и про-европейски политически проекти. «ЕС е мишена на медийна пропаганда от Русия и Ислямска държава», предупреди мнозинството от депутатите в Европейския парламент в Страсбург и прие резолюция на 23 ноември 2016г., озаглавена «Относно стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни» в която се казва, че целите на този пропаганден натиск са изопачаване на истината, провокиране на страх, съмнение и разделение в ЕС.

Резистентна ли е европейската демокрация спрямо антиевропейската пропаганда? Доколко, освен подсилване на външните географски и политически граници на Европа пред бежанския поток,  моделът Европейски съюз трябва да изгражда граници пред антиевропейската реторика и дезинформацията или напротив – антиевропейските идеи свободно циркулират вътре в европейското пространство? Дали силата на европейската демокрация е нейната слабост? Дали самата демокрация създава хранителна среда за своите критици и с лекота пропуска през границата на общественото мнение да преминат  коментарите, вещаещи нейната собствена гибел? Способна ли е антиевропейската реторика да създаде алтернативи на демократичния процес в страните-членки на ЕС и какви са тези алтернативи, това ще разискваме в българската част от тристранния дебат – Турция, Полша, България.

Сучастието на:

Ангел Джамбазки член на Европейския парламент, български политик, заместник-председател на ПП «ВМРО – Българско национално движение» от 2009 г.а, бивш общински съветник и настоящ евродепутат избран през 2014 от коалиция «България без цензура, ВМРО, ЗНС, Гергьовден». Завършил е СУ «Св. Климент Охридски», Юридическия факултет специалност «Право». По професия е юрист. Става член на ПП «ВМРО – Българско национално движение» през 1997 г. На местните избори през 2007 година е избран за общински съветник в Столичния общински съвет от листата на ГЕРБ, след сключено споразумение за общо явяване на изборите в София и Пловдив между ГЕРБ и ВМРО. Става председател на Постоянната комисия по обществен ред и сигурност, както и член на постоянните комисии по нормативна уредба и общинска собственост.

Владимир Шопов е автор, изследовател и консултант. Възпитаник по политология на СУ «Св. Климент Охридски» и London School of Economics and Political Science. Учил е още в Oxford University, London University (Queen Mary College), the New School for Social Research (USA), California University at Sonoma, Peking University, Китай. Професионални специализации в Kennedy School of Government, Harvard University и European University Institute, Флоренция. Външен преподавател в Нов български университет и Дипломатическия институт на МВнР. Гост – лектор в различни европейски и азиатски университети и изследователски центрове. Бил е съветник по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998 г.), съветник в Мисията на Р България към ЕС, Брюксел, Белгия (1998 – 2001 г.), съветник по европейски въпроси в Британско посолство в София (2002 – 2003 г.) и съветник на министъра на външните работи (2014 – 2017 г.). Редовен преподавател по политически науки в СУ «Св. Климент Охридски» (2004-2006 г.) и мениджър и старши изследовател в Alpha Research Ltd. (2006 -2008 г.). Работил е с Европейския Парламент и депутати в него, Европейската комисия, Британския съвет и множество европейски и азиатски изследователски центрове. Консултирал е компании от Великобритания, Испания, САЩ, Швеция и други. Колумнист по външнополитически теми на Forbes Bulgaria. Съосновател на Reduta.bg Член на Британската асоциация за политически изследвания.

Том Джунс е историк и има докторска степен от Leuven (Белгия). Той е член на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания в София и в момента е гостуващ научен сътрудник в Центъра за академични изследвания в София. Като изследовател той е участвал в различни изследователски програми във Варшава, Виена, Будапеща, Хелзинки, Потсдам, и Йена. Изследователските му интереси обхващат европейската история, Източна Европа, историята на Студената война, и историята на младежките и студентски движения. Той е автор на «Студентските политики в комунистическа Полша», Поколенията на «Съгласието и на Несъгласието» и има множество публикации по теми, свързани с студентските протести в Източна Европа.

Серия:

Дебатът е организиран със съдействието на Европейския парламент в рамките на проекта Debating nEPwork под надслов ​​Демокрацията в ЕС: граници, инструменти, алтернативи. Debating nEPwork e организиран от Центъра за култура и дебат Червената къща в София като член на мрежата Time to Talk и се случва с подкрепата и усилията на две други организации от Time to TalkDepo (Истанбул) и Kultura Liberalna (Варшава).
EP logo CMYK_EN

Location / Местоположение:

15 Lyuben Karavelov Ulica, 1142 Sofia, Bulgaria / ул. «Любен Каравелов» № 15, София 1142

Click here to return to the English-language description